Ти нямаш вина, ако новороденото ти бебе не спи като по учебник

Преди да се роди първото ни дете вярвах (като повечето бъдеще мами), че ще бъда „перфектен родител“ (каквото и всъщност да означава това) и ще създам на бебето си режим, който да даде предвидимост в нашия ден.

Представи си моя шок, когато първият ни син Димитър само десет дни след раждането започна да спи в някои моменти през деня само по 20-30 минути и същевременно да будува твърде много без да имаме много варианти за забавления. Той беше само на седмици.

А когато не спря да се буди на 3 часа всяка нощ, дори и след първия, втория, третия месец и не правеше по-голяма пауза за сън нито една нощ (нито една, заклевам се), се чувствах вече на ръба на силите си.

Правех всичко, „както трябва“. Стараех се да не заспива на гърдите ми, да не го люшкам за приспиване, но въпреки това той почти винаги плачеше силно преди сън или пък спеше само 20-30 минути.

И разбира се, фразите от рода на „не го оставяш да се наплаче и да заспи“ или пък „прекаляваш с нощното хранене“, или любимото ми „ако го приспиваш все на ръце, така ще е“, не закъсняха.

Чувството за вина буквално се бетонира в мен. Усещах, че се провалям, въпреки че правя всичко „по учебник“. А всяка статия или експертно мнение за бебешки сън засилваха безпокойството ми и чувството за вина.

Борбата ми да бъда „перфектна майка“ и бебето да спи в собственото си легло продължи до края на четвъртия месец, когато непрекъснатите нощни ставания ме победиха. Една нощ просто взех бебето при нас на леглото и всички започнахме да спим по-добре. Истината е, че не беше най-удобният или качествен сън, но поне беше сън. А всички у дома имахме отчайваща нужда от почивка.

Когато се роди второто ни дете (Виктор), то спеше много по-добре. Още първите нощи спеше с пауза от 4-5 часа и почти винаги заспиваше самостоятелно. В този период всъщност осъзнах, нещо, което не знаех до тогава и искам ти да знаеш. Всяко бебе е уникална личност и има свой собствен темперамент.

Някои бебета плачат повече, а други по-малко. Може би просто ще имате нужда от малко повече време, за да се опознаете и да научите какво работи за вас. И това не означава, че си „лоша майка“ или че правиш нещо погрешно. Всяко бебе е уникално, както уникална е и всяка връзка „мама-бебе“.

Ти си добра майка. Твоето бебе е добро бебе.

Не очаквай рожбата ти да е като по учебник. Или да е като бебето на твоята най-добра приятелка.

Не си създавай категорични очаквания за периода след раждането. Наблюдавай бебето си. Довери се на интуицията си. Ако усещаш, че нещо не е наред, потърси специалист, който да те изслуша внимателно и да подходи сериозно към твоите думи.

Дай си възможност да правиш грешки и да се учиш спокойно какво работи и какво не за твоето бебе и семейство.