Моят личен опит с недоспиването като майка

Тази сутрин получих едно много мило съобщение, което ме развълнува много.

Беше от майка, която ми сподели с колко вълнение очакват второто си дете тази зима.

В думите си тя не спираше да благодари, че животът ни е срещнал и, че сме успели да върнем в дома им радостта от това да бъдат родители.

Споделяше как преди малкият им син да започне да спи добре и всички да се чувстват по-спокойни и отпочинали, мисълта за второ дете е била смразяваща за нея…

Е, сега година по-късно очакват второто си дете с нетърпение. Разбира се и доза страх, но пък знаят, че като семейство могат да се справят. 

За мен е толкова смислено това да виждам как се чувствате по-уверени и спокойни след като сме се докоснали.

Дали с училището ни за родители, дали с лична работа с мен или пък бъдейки част от групата на Спокойна мама или някои от нашите уебинари.

По-долу малко дълго, но от сърце, споделям моя лична история. Надявам се да ви вдъхнови, да ви даде кураж и да ви помогне да осмислите дали имате нужда от промяна и каква е тя. 

Винаги има решение за съня на детето (лична история)

Изпращам този месец с поредните семейства, с които променихме не просто съня в дома им, а цялостното им усещане за живот, благосъстоянието им и усмивките им.

Предстои да четем техните истории в страничката с ревюта.

Този месец видях и доста трудни ситуации, много недоспивне, много объркани деца и родители, и всички хронично недоспали и уморени, отново пиша с думи да не се примирявате с недоспиването.

Винаги има решение.

Може да е само да подобрим режима през деня, или леки корекции в начина на приспиване. Не е задължително винаги да е самостоятелно заспиване. Не и на всяка цена. Но всяка ситуация може да се подобри.

И го казвам с такава категоричност, защото го видях стотици пъти последните години.

Да, промяната е възможна, но винаги зависи от нас да направим крачките в посока към нея.

С всяко семейство, с което започвам или пък всяка история, която споделяте с мен в анкетите, групата или консултациите, се връщам към онзи момент, в който аз бях там в онова тъмно място на недоспиването.

Вторият ми син беше на 5 месеца и от едно бебе, което правеше 5 часа пауза нощен сън в първите 3 месеца се превърне в бебе, което се будеше на всеки 40 минути с пищене.

А спеше до мен на спалнята, предлагах гърда и биберон на поискване. Хранеше се и наддаваше чудесно. Беше едно усмихнато и благо бебе.

Докато недоспиването не започна да ни ограбва всички.

Няма да забравя онзи кошмар всяка нощ в продължение на месеци, в които той се будеше на всеки 40 минути (без да преувеличавам), а сутрин нямаше шанс да го приспя по никакъв начин след 6:00 часа.

Будех се, придърпвах кошницата с играчките на спалнята, светвах лампата и влагах всичките си останали сили, за да стана от леглото. Да му се усмихна. На него, на брат му. И да започна деня и ежедневните ни задачи.

И тогава събрах смелост за промяна. Подкрепата на съпруга ми също беше ключова.

Но знаех, че промяната зависи от мен. Че аз трябва да вляза в ролята на "лошото ченге" в очите на околните, но да променя това.

И не защото имах желание да се наспивам по цяла нощ. Не. Трябваше да го направя, за да върна усмивката на малкия Вики.

Да му помогна да се наспива и да расте здрав.

Да помогна на семейството ми да не тичаме между стаите по цяла нощ.

Да помогна на себе си отново да имам онази енергия, която винаги е извирала от мен.

Споделям това, защото знам, че много от вас се плашат от пътя напред. Но понякога тези стъпки са най-доброто, което може да направим за всички. 

На снимката сме с моя малък Вики, героят на тази история, няколко дни след като започна да спи спокоен и дълъг нощен сън. 

Искаш ли заедно да подобрим съня и режима на твоето дете? Графикът за консултация и работа с проследяване с мен има възможности, които бързо се запълват. Виж услугите