Трудно приспиване на бебето – какви са причините?

Днес искам да споделя още нещо, което често наблюдавам в работата си, а именно трудното приспиване вечер. 

Трудно приспиване - причини?

Ако едно бебе заспива вечер трудно може да се дължи на няколко причини и да, не значи само преумора. 

Реално най-честите причини за трудно приспиване вечер са: 

1. Ранно слагане за сън (недостатъчно умора) - гледане на интервал на будуване или твърд час, а не самото дете и неговите сигнали. 

2. Преумора - колкото и да ви изненадам много много рядко виждам това за толково години работа с деца. 

3. Детето е голямо и опитва да заобикаля съня с различни похвати. Често се случва при деца на 1 дрямка, които могат да ходят, говорят и отстояват по-ясно позицията си - малки таласъми, както ги наричам.

Нека обясня трите причини:

1. Ранно слагане - абсолютен фаворит в наблюденията ми.

За нас хората е супер лесно да работим с график и часове и затова често влизаме в един капан - режим, който работи, но забравяме да го променим с порастването на детето. 

Аз лично съветвам хората, които работя винаги да гледат детето и да се научат системно да разпознават кога е неговият момент "вече нищо не ми се прави и много ми се спи". Това за деца с 2 дремки и нагоре вече е за мен най-ценният инструмент за създаване на оптимален режим на детето. 

Едно дете, което е изкъпано и подготвено за сън и заспива на ръце, например, също може да се огъва на мост и да плаче силно сякаш се опитва да каже "ама на мен НЕ ми се спи, защо ме приспиваш".

Но често родителите решават, че е преумора и почват все по-рано и по-рано да опитват, което още повече влошава нещата. 

Ако се борите с трудно приспиване - опитайте за 4-5 дни да наблюдавате детето и да започнете приспиване малко по-късно, не по интервал или час и вижте дали няма да се улесни процесът.

Имала съм деца (на една дрямка) с цял час започваме да ги слагаме по късно и приспиването от битка 30-40-60 минути става за 5 максимум 10 минути. И то само с тази лесна промяна.

2. Преуморено бебе също може да заспи трудно.

Това е така, но не съвсем. 

Често казвам в консултациите си, а и тук в срещите, коитоо правя, че преумората не идва рязко в момента, в който го сложих на гърда и започна да лази, да се огъва, да се мята, да иска да става, да плаче. 

Преумората често се наблюдава още в стаята за игра, като родителите споделят нещо от типа на "последните 30 минути го носихме на ръце, защото нищо не му се правеше".

Върнете се горе и прочетете това, което написах - влезете ли в тази фаза "Не ми се играе и не ме интересува околния свят" е време за ритуал за сън. 

И пак казвам, преуморени деца срещам изключително рядко. Може би за тази година са под 5, а имам стотици консултации тази година. 

Преумората е нещо, което се вижда в интервалите на будуване и цялостнто поведение на детето, а не само като го сложите в кошарата за сън. 

Отново съветвам да наблюдавате детето си и да проследите в която от двете точки попада и да редактирате нещата спрямо това. 

Ако имате съмнение за преумора може да намалите малко интервали на будуване, но рядко работи добре връщане на 3-та или 2-ра дрямка в режима, освен ако детето не е в първи 2-3 седмици на преход си. 

3. Детето се опитва да заобикаля съня

ова често се случва с по-големите деца, да кажем над 18 месеца, но не е изключено и съм засичала и по-мънички след първия рожден ден да могат да го правят. 

Оновната идея тук е, че детето знае, че с банята или събирането на играчките, например, идва времето за сън и започва да го “заобикаля” заспиването. Почва да тича из апартамента, да иска да яде още, да иска да четете още и още, да играе с тате, баба и т.н. Т.е. Детето видимо показва вече умора, но не иска да ляга.

Нека си признаем, доста деца не искат да заспиват “доброволно”. Големият ми син Митко за 7 години не е казал, че му се спи или иска да спи. Малкият, който е на 5 години, му е е случвало няколко пъти, но той просто си ляга дори на пода или дивана и заспива. 

Митко от малък винаги търси начин да отложи лягането. Гладен, жаден, пишка му се, не е казал лека нощ на тате, иска още една приказка. 

Когато забележите подобно поведение и сте сигурни, че първите 2 точки са изпълнени, тогава просто си следвайте ритуала за сън. Това ще ви помогне да си следвата познатите стъпки и дойде ли време за лягане, е време за лягане.

Често, ако позволим на детето да избира още приказки, още вода, ходене до тоалетна отново, това почва да става опит да излиза от стаята или да не се гаси лампата и така да отлага съня. А за малките до 4-5 години това често е придружено и с доста тръшкане. 

Затова тук съветът ми е просто, следвайте си режим, следвайте си ритуала и бъдете последователни.

Това ще помогне и на децата да не протестират излишно и на вас да превърнете заспиването в нещо, което да не преговаряте с децата добезкрай.